Той- момче живеещо в САЩ. Аз - момиче живеещо в БГ. Но една прекрасна вечер той ме откри в интернет пространството. И така започна една виртуална мечта.  Мечтата да бъдем заедно,

Провеждаме дълги среднощни разговори за живота, за чувства и за секс. Много разговори за секс - какво желаем , какво ни доставя удоволствие , кое е най важното в една връзка. За него секса е много важен а за мен чувствата. Всеки ден си представям че сме заедно , че се разхождаме , че се докосваме, че правим любов. Искам да съм негова всяка част от тялото ми да познава ръцете му, искам той да е мой само мой.

Реално ли е това ? Възможно ли е ? Не знам. Мога ли да му вярвам /А той дали ми вярва/? Опитвам се да чета между редовете когато ми говори , но не откривам нищо там. Мислех си , че познавам хората …. Но как да опознаеш някого който стои зад екрана. На кого да се доверя – на интуицията която ту ми казва искрен е а после казва лъжец е…. или на сърцето което не спира да се надява да бъде обичано.

Често го питам какво ще стане с нас , дали ще се получи и той всеки път ми отговаря :

- Ще бъдем заедно сигурен съм.

Скоро е деня на живата ни среща тогава ще разбера какво иска той – мен или момиче за секс по време на ваканцията. И двата варианта ме плашат . Сигурно ще ме боли ако иска само секс но ще го преживея кое момиче не е преживявало това. А ако иска мен /както се надявам/ ще бъда най-щастливото момиче. Но как ще преживея раздялата не бих могла да живея разделена от него. Той дали би останал в БГ  беше ми казал че иска да се върне , че там не му харесва но как да вярвам на това . Да напуснеш една уредена държава в която имаш всичко и да се върнеш тук където нищо не е наред . А на мен кога ще ми дадат виза J може би когато се пенсионирам. Но го искам , искам да преживея това дори да разбие сърцето ми. Мазохистка ли съм? Понякога си мисля  каквото стане няма да се навивам , но друг път сърцето ми се свива и сълзите ми потичат при мисълта да не сме заедно. Ако съм честна със себе си ще призная , че има неща които ми показват , че той не е толкова завладян от тази мечта /рядко отговаря на sms-те и съобщенията ми във фейсбук   после се оправдава че е много зает и се извинява дълго./ Опитвам се да го оправдая че просто е такъв не особено романтичен и разговорлив.Но когато ми каже колко много му липсвам и ме пита дали го харесвам наистина дали и на мен ми е липсвал забравям съмненията и пак се надявам чувствата ни да са взаимни и възможни. А една виртуална мечта да бъде сбъдната.